Преминете към основното съдържание

LNG терминалът при Александруполис ще увеличи капацитета на IGB след старт на търговската експлоатация

Проектът за изграждането на офшорно плаващо, складиращо и регазифициращо звено (FSRU) и 28-километров газопровод в Гърция се допълва стратегически с интерконектора IGB и ще спомогне за увеличаване на капацитета му до 5 милиарда м3/год.

Терминалът за втечнен природен газ (LNG) близо до Александруполис - ключов проект за регионалната сигурност на доставките и диверсификацията на природен газ - вече има одобрено окончателно инвестиционно решение. Благодарение на стратегическата синергия между гръцкия проект и газопровода IGB, окончателното решение за реализацията на терминала ще стимулира допълнително пазарния интерес към IGB, създавайки нови възможности за увеличаване на капацитета на газопровода и осигуряване на обратен поток на природния газ в посока България-Гърция.

Проектът, който предвижда плаващо съоръжение за съхранение и регазификация (FSRU) близо до гръцкия град Александруполис, ще се свързва с гръцката газопреносна система чрез 28-километров газопровод. LNG терминалът се разработва от Gastrade, където акционери са гръцкият национален газопреносен оператор DESFA, българският оператор „Булгартрансгаз“, кипърската компания GasLog, фамилията Копелузу и един от акционерите на ICGB – гръцката национална компания DEPA (част от IGI Poseidon с 50% дялове в проектната компания).

Окончателното инвестиционно решение е последната стъпка преди да започне строителството на проекта. LNG терминалът е от голямо значение за търговската дейност на газопровода IGB, тъй като ще създаде значително повече възможности за пренос на газ през интерконектора Гърция-България.

Поради стратегическото местоположение на IGB в близост до LNG терминала, реализацията на двата проекта ще осигури технологични предимства при транспортирането на природен газ до потребителите в България, засилвайки позицията на страната на енергийната карта на региона. Освен това въвеждането в експлоатация  на терминала за втечнен природен газ – предвидено за края на 2023 г., ще се отрази положително на капацитета на интерконектора. Връзката между двата проекта ще създаде условия за транспортирането на по-големи количества природен газ до региона на Югоизточна Европа и възможност за ICGB да увеличи капацитета на интерконектора до 5 милиарда кубически метра годишно, осигурявайки реверсивен поток в посока България-Гърция. Това ще позволи доставки на газ от различни нови източници като САЩ, Катар, Алжир да достигнат до българските потребители на конкурентни цени.

С решение на Министерски съвет на Република България националният оператор „Булгаргаз” ЕАД участва в обвързващата фаза на процедурата за пазарен тест за резервиране на капацитет от терминала за втечнен природен газ, като резервира приблизително 500 млрд. куб. м/год., но не по-малко от 300 млрд. куб. м/год. за период от 3 до 5 години. Компанията се ангажира да сключи договор за доставка на втечнен природен газ за потребителите в България на конкурентни ценови условия именно през интерконектора IGB.

Повишен пазарен интерес към увеличаване на сегашния капацитет на IGB от 3 млрд. куб. м/год. след началото на търговска експлоатация също може да се очаква и ако Трансадриатическият газопровод (TAP) продължи с плановете за разширяването на капацитета си. Понастоящем представители на компанията оператор посочват, че това може да се случи една година по-рано от заложените планове, ако е необходимо, за да се отговори на нарастващото пазарно търсене.

Както IGB, така и LNG терминалът в Александруполис са от решаващо значение за постигането на диверсификация за България, Гърция и Балканите, за засилване на конкуренцията и повишаване сигурността на доставките на газ в региона.

 

За повече информация:
Диана Зайкова
Action Global Communications Bulgaria
diana.z@actionprgroup.com 
0885/074 422
0885/614 131

Дата 01/02/2022

Проект IGB

Междусистемна газова връзка Гърция-България е съфинансиран по
Европейската енергийна програма за възстановяване на Европейския съюз.

Отговорност за тази публикация носи единствено нейният автор.
Европейският съюз не носи отговорност за начина, по който се използва съдържащата се в нея информация.

Европейската енергийна програма за възстановяване на Европейския съюз  Европейски съюз Европейските структурни и инвестиционни фондове

Бисквитки

За осигуряване на правилното функциониране на уебсайта ние използваме „бисквитки“. Избирайки опцията „Приемам всички“ Вие се съгласявате с ползването на всички бисквитки.