Европейската комисия заключи, че плановете за българската и гръцката помощ за изграждане и експлоатация на междусистемна връзка за природен газ са в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Проектът ще допринесе за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, без да наруши неправомерно конкуренцията.

С одобрените днес от Комисията мерки ще бъдат подкрепени изграждането и експлоатацията на 182 км трансгранична междусистемна газова връзка (IGB) между Гърция (Комотини) и България (Стара Загора). Междусистемната връзка е проектирана за транспортиране на 3 млрд. куб.м. природен газ годишно от Гърция до България до 2021 г. С потенциал за увеличение на капацитета до 5 млрд. куб.м, което ще позволи реверсивен поток от България към Гърция.

Общият размер на инвестиционните разходи за изграждането на междусистемната връзка възлиза на 240 млн. евро. 

Финансирането ще се осигури чрез:

• пряко дялово участие в размер на 46 млн. евро от акционерите в съвместното акционерно дружество,
• 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), която се управлява централно от ЕК, 
• заем в размер на 110 млн. евро, предоставен от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на БЕХ (впоследствие прехвърлен на ICGB)
• пряко финансово участие в размер на 39 млн. евро от държавния бюджет на България чрез оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014—2020 г. (ОПИК).

Комисията одобрява следните мерки в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ:

• Безусловна държавна гаранция, предоставена от българската държава на БЕХ за покриване на заема от 110 милиона евро, който дружеството ще получи от ЕИБ.
• 39 милиона пряка финансова вноска от България чрез българската оперативна програма ОПИК.
• Фиксиран режим върху корпоративния данък, който ще се прилага за АйСиДжиБи АД за 25 години от начало на търговска експлоатация и ще бъде уреден от междуправителствено споразумение между България и Гърция.

Проектът IGB е включен в списъка на Европейските проекти от общ интерес, предвид стратегическото му значение за диверсификацията на доставките на природен газ в Източна Европа чрез трансадриатическия газопровод (ТАР), към момента 98 % от доставките на газ за страната идват от един източник. IGB ще свърже газопреносните системи на DESFA и TAP в Гърция с газопреносната система в България.

Основните стратегически цели и роля на проекта IGB за газовите пазари в Югоизточна Европа  са следните:

• повишаване сигурността на доставките на газ (избягване на прекъсвания). С осигуряването на допълнителни количества, проектът ще удвои входния капацитет на България и ще разнообрази входните маршрути в региона на Югоизточна Европа;
• увеличен транзитен капацитет за страните от Югоизточна Европа, които се възползват от други междусистемни връзки с Румъния и Сърбия; и
• диверсификация от допълнителни източници от Каспийския регион, Близкия Изток, Източното Средиземноморие и от терминали за втечнен газ (съществуващи и нови в Гърция и/или Турция).

През юли 2018 г. Комисията предостави на проекта IGB освобождаване от правилата за вътрешния пазар на газ по отношение на отделянето, регулирането на тарифите и достъпа на трети страни в съответствие с Директивата за природния газ.

Линк към официалното прессъобщение на ЕК: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-6342_en.htm

Дата 08/11/2018